Автор: Донка Д. Жечева
Сливен, България
ЖИВОТ
------------------------------------------------
1.
И рече: ще бъде тъй както е било
преди хиляди години и живота ще стане
същият както е бил тогава; ще има
всичко, кой какво си създаде и ще го има
докъто другата година дойде.
2.
Така поръча той, бащата на всички синова
че те бяха всички вече задомени и трябваше
да има ред в живота, защото как ще се
живее ако ти незнаеш как можеш да
посрещнеш утрешните дни.
3.
Живееха на изток от морето, където
можеше да има всичко, дори когато няма дъждове
нивята пак са плодородни и раждаха
дори това, което с ръка човешка не бе сложено
откъде ли идваха та точно тук даваха си плодове.
4.
Не бяха много но живееха на родове,
всеки род си шатра има, всички са събрани,
всички имаха си знаци пред портите на
най-старите в родата и знаеха се всички,
знаеха кой в чия рода живее и как в бъдещето ще пребъде.
5.
Започна се от двама-единият е мъж,
другата жената; пладиха се и създадоха
си свои родове; живееха все заедно задружно,
без да подозират че си имат вече врагове.
6.
Не знаеха че не далече създадоха се други,
които също родове си изградиха но живееха
направо на земята и под небе открито,
така се виждаха когато душата вътре забушува
и не скриваха това кое е свято за живота.
7.
Създадоха се още, не далече бяха също
но все във същите земи, които не големи бяха
но можеше ли някой да го каже, че те са само
единствени на таз земя дето те още я незнаят
докъде ли се простира и какво ли още се намира.
8.
Живяха, плодиха се, създадоха си много родове,
разцепваха се родовете и създаваха се нови, но
все там всичките живееха, като животни и
диви зверове, дето те още незнаеха за тях, че
могат всички да им бъдат храна за бъдещите дни.
9.
Започнаха земите да обхождат и се
натъкнаха на другите съседи, дето още
все зимен сън си спяха и чакаха някой нещо
да им сложи направо в тяхните уста; видяха се
и се приеха веднага за силни врагове.
10.
Вземаха тяхната храна събрана трудно
събрана с дни под това небе сърдите и
гледаха се, чудеха се какво да правят;
завъртяха се обратно и тръгнаха за свойте
шатри, но другите ги проследиха тайно.
11.
Започнаха да ги нападат и храната
да им взимат, започнаха борби със бой,
започнаха да се избиват и затриват,
без да знаят че са само те и могат
живота на планета да затрият.
12.
Едните храната винаги си търсят,
другите храната искат всичката
да им откраднат, те неискат да я търсят,
те искат чуждата да вземат и смятат
че на тях им се полага всичко.
13.
Така след години много шатрите
се размножиха, родовете стриктно си пазиха,
научиха се да се пазят от врагът
до тях във същите земи, дето мъничко
си все бяха, но заплаха на всички други останаха.
14.
Започнаха да ги превардват и избиват,
започнаха и другите вече да се крият,
поеха по посоки разни и земи незнайни
себе си от съседи да спасят; връщаха се често,
дебнеха умело как храна да си откраднат.
15.
Така изминаха се хиляди години
старото го всички забравиха,
смесиха се пак наново; еднете вижда се
че алчност проявяват, другите все гледат
тайничко да им го отмъщават.
16.
Едните искат пак без труд храна да си имат,
другите се озлобиха че справедливост не се вижда;
едните постове високи взеха,
другите им бяха тяхни роби.
17.
Изминаха се пак хиляди години и
нещо друго на земя се случи;
появиха се и други, сляха се в тълпата,
заживяха както други, но и те все
алчност проявяват за храната във живота.
18.
Започнаха войни големи тайни
и незнайни; алчни срещу алчни и всеки
иска територията чужда защото
щом я има тя му се полага, за него тя да е,
нищо че други тук живеят и си имат свойте домове.
19.
Избиваха се много, изчезнаха незнайно много,
във горите се покриха, наново пак се размножиха,
тайничко сред другите се пак внедриха,
методи опасни измислиха, как други да избиват
и всичкото имане заедно със хора-тяхно да им бъде.
20.
Така земни станаха опасни врагове,
за всички що живеят по земята,
избиваха наред, пътя за всичко си разчистват
тяхното да бъде всичко, жените също
правилата ги създават те за тях си да им служат.
***
21.
Беше преди хиляди години
........................................
.......................................
***
38.
Веднъж бащата задача на всичките постави
Трябва да открият змея във гората, който
който с главата му се върне, той ще е старейшина
на тази къща; той ще може да научи
тайните на всички от миналото във родата.
39.
Това им бе задача, трябва да се върнат
след тридесет недели-това е срокът краен,
тук пред него да го донесат, във крака
положат и лично да го убедят че това е
змеят страшен от гората.
.................................
................................
50.
Седеше стара баба на дърво пред стряха
почиваше си тя от годините натрупани по нея
заспиваше, дори понякога похърква, дорде
залезът се появи и отново в къщата да влезе.
Седна той до нея, измори се много от вървенето голямо.
***
---------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------
|