Автор: Донка Д. Жечева
Сливен, България
...........................................................................
1. ВЕЧЕР В ХАВАНА
Мъглата падна, обхвана цялата Хавана,
листата падаха и мокри полепваха по земята;
не виждаше се нищо, а скоро и тъма ще дойде.
Улиците мокри бяха вече, а хората със влажни дрехи,
сновяха всички във посоки разни забързани към свойте светове;
в различни домове живеят, с различни хора, но всеки с родове.
Нощта настъпваше. Улиците все празни започнаха да стават,
тук - там се виждаха по двама и мъже забързани сновяха.
Мъглата стана по-гъста и всеки виждаше където стъпва.
Измина се минута, две и силен вятър изведнъж дойде,
като че ли беше спрян и някой освободи го в този час.
Разхвърчаха се листа и мокри, натежели издигаха се все нагоре.
След още миг и улиците бяха празни, нямаше и хора, нямаше листа,
остана само гъстата мъгла и вятърът, улиците обикалящ;
остана и една жена с бастун и кошница в ръка, с развяваща се коса.
Вървеше бавно с наведена глава и едва удържаше кошница в ръка,
беше тя пълна с рози многоцветни но вятърът ги разпиля;
отиваше тя в близкото казино рози да продава на щастливи хора.
18 октомври 2008
..........................................................................
2. ХЛЪЗГАВИЯТ ПЛОЩАД
Мокреше където падне, пазпръскваше прашинките навред,
после кал започна да създава и хлъзгав път за всички хора;
винаги опасно беше защото плочките блестяха, те красиви бяха,
но много често хора падаха по тях и чупеха си ставите навред.
И сега вървят различни - едни с колички детски, други със бастуни,
а трети смели бяха много, нищо нямаха в ръце и кога краката
шейни чудесни станат, разперват си ръцете и погледнати встрани
сякаш искат крила да бъдат и високо да летят както ястребът в небе.
Ето я и нея, старицата с бастуна! Дали го осъзнава че от
земята трудно се изправя! Дали толкоз спешно се нуждае
по улицата да излезе! Дали въобще го осъзнава това което вижда!
Старците са странни хора- много смели стават и мислят че опастност
винаги ги заобикаля.
Но........площадът си стои, красив на вид и опасен за тия които
свикнали са винаги през него да минават, кога някъде отиват.
Свикнали са от години че приятели ще видят и думи обменят,
така когато липсват, разбират че почнали са някои за винаги
да си отиват.
10 април 2010
................................................................................
................................................................................
|