Автор: Донка Д. Жечева
Сливен, България
..........................................................................
1. АРТИЛЕРИСТ ОСЕДЛАВАЩ КОН
/ По картина на Анри Тулуз - Лотрек /
Беше ветровите, задаваше се дъжд,
по пътеката двамина с коне дойдоха изведнъж;
клоните шумоляха, копитата ехтяха
когато изведнъж седлото падна на втория.
Конят беше нервен, наострил бе уши
ноздрите му свистяха с огън и вълни.
Не беше возил той пътник като този!
Много ползваха го те, всички от обози.
Този бе различен! Малко измина и силците му той взема!
Що за човек е тоя ! - питаше се конят.
Как ли аз ще мина през рекичката пенлива!
Мен сега ме изтощи! - тревожеше се Дива.
Другите ми сили дават, тоз ми ги краде,
изглежда ще го хвърля в някое дере!
Тъй умуваше си Дива докъто човекът свива
седлото да притегне и на него да се метне.
Дива бе игрива, бягаше чудесно но кога е лесно,
тоз човек силците й взема и не ще да бъде лесно.
Тя незнаеше че хора са различни
едни са живи, другите - безлични.
02 октомври 2008
........................................................
2. ТОАЛЕТ
/ По картина на Едгар Дега /
Момиче младо в чудо се бе видяло
как огъня да спре що от тяло иде
веднъж тя беше чула, че огън се лесно взима
с вода стояла във бакър от вчера поставена.
Приготви всичко, бакър намери и вода постави,
влезе вътре в него, тялото изми с медена вода,
после седна на чаршафа бял и краката си забърса,
косата я не пипна, страх я беше че ще оредее.
След банята, не мина време, тя започна гласове да чува
казваха й какво да прави, как да се избави
от огъня горещ, как косата да си подреди,
какво да носи и обува, кога всичко да направи.
Следваше им тя съвета, всичко както беше чула,
но не мина време и косата й изпада на половина,
огънят не спира, все извира и извира,
ставаше все по- силен и главата я болеше.
Реши се тя веднъж с вода от ручея да се измие.
Не мина и минута огънят премина,
косата си изми с хума от герана.
Теглото й изчезна и стана пак засмяна.
04 октомври 2008
............................................................................
3. МЕЧТАТА НА ПРИНЦА
Живял е нявга принц в южните страни,
семейство той имал, жини и синове, но винаги
си той мечтаел щерка да си има от жена любима.
Не се явило от всичките жени що той ги има.
Принца е човек със знатно име, всички го познават,
всички му се кланят, че той е свръх богат.
Решил момиче да си вземе, щерка да му бъде
обикалял той навред, гледал и избирал
но нигде не видял такава, щот кат слънце да му грее.
Дочул че в земи далечни жена се появила и
кат Слънце тя излъчва-свети, грее и лъчи изпуща.
Имало проблем, тя е веч голяма, има си дете
жена не може да му бъде, нрави й различни
щерка да му бъде е голяма за негови години.
Накрая той решил, ще иде да я види и
тогава той сам ще си реши.
Отишъл и видял, все встрани я гледал
но лице й не видял от близко разстояние дори.
Ходил много пъти, след нея той вървял
но винаги се той страхувал пред нея да застане.
Снимки му правили, други той наел
лицето й да види, прилича ли на него тя.
Кога на снимка я видял, разбрал че е голяма
и неможе по години негова дъщеря да бъде.
Със това се той издал, че слънчице си търси
сили да му дава и живот му да подобрява.
Слугите му наемни, решили правила да спазват
те не се отказват дъщеря да му намерят.
Открили те момиче, малко си приличат, снимки направили,
Принца снимките погледнал и казал, че тя не е.
Уговаряли го те, че това е същата жена
при доктора е тя ходила и се е подмладила.
Принца не ще на чуе и повтаря: "Таз жена е друга!"
Така се той издал че хората по лика познава.
От поръчката се отказал.
16 май 2009
....................................................................................................................
.......................................................................................
|