Автор: Донка Д. Жечева,
Сливен, България
.....................................................................
1. САМОТА
Не беше се стъмнило още кога облаци дойдоха,
небето стана мрачно, задаваше се люта буря;
изведнъж от близката гора се яви жена със две ведна
носеше ги тя на рамо, доста й тежеше и се привеждаше.
Имаше си тя две деца осиротели, без баща остали
всичко вършеше им тя, грижеше се нежно и усърдно;
живееха си те сами в къщичка извън селото,
вода им носеше сега от малко изворче в дерето.
Всеки ден, ден след ден, годините минаха
не усети тя кога деца й порстнаха;
другаде са те сега, своя дом са свили
тя остана си сама и оплакваше ги живи.
Не бяха идвали при нея, много време мина
дори и писъмце от тях не беше получила.
Мина още време, то летеше бързо
тя старица вече беше и все сама стоеше.
Болест тя прихвана, на миндер се прикова
кога есен се зададе тя почина пак сама.
Никой не яви се на нейното опело
само хора от селото се сещаха за нея.
Минаха години, децата й дойдоха
не намериха ни нея, ни нейните роднини.
03 октомври 2008
............................................
2. ОЧАКВАНЕ
Вървеше бавно тя унесена от грижи във живота,
по уличката малка във града голям,
където всички познаваха я само,
по бастуна и побелялата коса.
Редовно тя минаваше от тука
по тази малка, тиха и уютна уличка,
със тротоар мъничък и цветя по него,
със павета бе цялата покрита.
Отиваше във малката градинка
откъдето се виждаше морето,
стоеше с часове на пейка
със поглед вперен във морето.
Имаше тя син единствен само,
с корабите плаваше навред в света,
стоеше тя винаги самичка все
и чакаше го да се завърне пак отново.
Години тя стоеше на тази пейка
със поглед вперен все напред
но никога незнаеше кога ще бъде
завръщането на кораба от път.
Сега отиваше наново на мястото познато
на пейката олющена от слънцето горещо
дали ще може да го дочака и сега
от скоро имаше проблем с крака.
15 ноември 2008
..................................................................
.................................................................
|